Логистиката е една от важните и перспективни области за професионална реализация в света. Световна тенденция е прогресивното увеличаване на работните места в тази област и нарастване значението на професията. Следствие от това се подобрява и заплащането на логистичните кадри, без значение от позицията, която те заемат.

През 2014 г. екип на Българска асоциация по логистика изследва професионалната реализация в България на завършилите специалност „Стопанска логистика“ в УНСС. От участвалите 96 респондента 58% са жени и 42% – мъже. Младите специалисти преобладават - 95% от респондентите са на възраст до 35 години.

Основните резултати от изследването са следните:

• 37% от респонедентите работят в български фирми, 46% - в чуждестранни или смесени, а за 17% - няма посочена информация.

• 41% са заети в производствения и търговския сектори, които са източниците на материалните потоци, и по-малък дял, но отново значим (33%), работят в сектор „Транспорт, спедиция, складови услуги“, който осъществява и управлява движението на потоците. Реализацията на жените преобладава в сектор „Транспорт, спедиция, складови услуги“ (40%), а всеки втори от мъжете е зает в производствения или търговския сектор.

• Близо 50% от анкетираните работят в големи фирми, а 30% са заети в средните. В микро и малките предприятия са заети повече жени (30%) отколкото мъже (11%), докато при средните броят на мъжете е двойно по-висок.

• Най-голям процент (36%) са заети в отдел „Логистика/управление на веригата на доставките“, последвани от заетите в отдел „Транспорт“ (20%) и отдел „Търговия/продажби“ (14%). Реализацията в отдели като „Обслужване на клиенти“, „Снабдяване“, „Дистрибуция“ и „Производство“ е в значително по-ниска степен. Мъжете са реализирани в по-голяма степен в отделите „Логистика/управление на веригата на доставките“ и „Търговия/продажби“, докато жените – в отдел „Транспорт“, което се обяснява с по-големия дял мъже, работещи в сферата на производството или търговията, където имат присъствие логистичните отдели.

• Най-голяма част от анкетираните заемат административни длъжности (23%) и управленски длъжности с тактически характер (21%). 8% са мениджъри на високо ниво или президенти/вицепрезиденти като тук почти отсъстват жени. Делът на жените е по-висок при оперативните работници, администрацията и ниските длъжности на тактическо ниво.

• Най-често извършваните дейности са свързани с обслужването на клиентите и са: приемане и обработване на поръчки (50%), контрол на показателите за обслужване (48%) и определяне на стандартите за обслужване (30%), управление на транспорта и спедицията (46%), а в най-малка степен се извършват дейности, свързани с определянето на разположението на постоянните съоръжения (9%), карго застраховките (11%) и митническото обслужване (13%).

• Най-голям е делът на магистрите (54%), последван от този на бакалаврите (44%) и докторантите (2%). Разпределението по пол показва, че процентът на жените е по-висок в бакалавърска и докторска степен, а при висшистите магистри броят на мъжете е с 11% по-висок.

• Всеки втори счита, че заема длъжност, която съответства на придобитото образование. След като от останалите се приспаднат заетите в сфери извън транспорт, спедиция и складови услуги, производство и търговия (26%), остават 12%, които считат, че образованието им не е подходящо за заеманата длъжност.

• Придобитата в УНСС образователно-квалификационна степен е изиграла значителна роля за получаването на работно място при 42% от запитаните. Една пета са заявили, че обучението в УНСС ги е подготвило в голяма степен за заеманото от тях работно място.

• Процентът на работещите в логистичната сфера до 5 години е най-висок – 73% , като 2/3 от тях заемат оперативни и административни позиции. Всеки втори от останалите заети за период по-дълъг от 5 години е на тактическо ниво във фирмите, а 23% (повечето, от които мъже) заемат висши управленски длъжности. Близо 80% от работещите логистици посочват, че по време на заетостта си са били повишавани.

• Половината посочват, че за по-високи позиции първо се оценяват наличните кадри за повишение, а за нискоквалифицираните се наемат нови, което показва, че за специалистите по логистика в това отношение съществува известна мотивация да се развиват професионално.

• Удовлетвореността от възнаграждението получава средна оценка 2,7 по петстепенна скала. Едва един от пет е сравнително удовлетворен от заплащането, което се обяснява с факта, че само 15% получават заплащане над 1500 лв. Почти половината попадат в интервала от 500 до 1500 лв.

При 90% от завършилите бакалавърска степен възнаграждението е между 500 и 1500 лв., а 5% посочват, че получават над 2000 лв. Магистрите от своя страна най-често (в 43% от случаите) получават между 1000 и 1500 лв., а процентът на взимащите над 2000 лв. е почти 3 пъти по-висок спрямо този на бакалаврите.

С нарастване на годините натрупан опит се увеличава също и заплащането на труда. Имайки предвид данните от таблицата и че средната заплата у нас е приблизително 800 лв., можем да заключим, че заплащането в логистичната сфера е по-високо от средното за страната най-вече за натрупалите повече от пет годишен стаж.

Процентно съотношение на заплащането спрямо опита на кадрите

С издигането във фирмената йерархия се повишава и заплащането. Само на оперативно ниво се получават възнаграждения по-ниски от 500 лв. и най-голям дял от получаващите до 1000 лв. (60%) също за заети на това ниво. На следващото стъпало в йерархията най-висок е процентът на тези, получаващи до 1500 лв. - 38%. Над 1/5 от заетите на стратегически длъжности получават заплати, надхвърлящи 2000 лв., а останалите - между 1500 и 2000 лв.

Изследването разкрива, че заплатите в сектор „Транспорт, спедиция и складови услуги“ се движат предимно в по-ниските интервали на заплащане - един от двама получава до 1000 лв. и около 32% - между 1000 и 1500 лв. При търговския сектор с 12% повече попадат в последния интервал, а впечатление прави и съвкупността от 13%, които получават над 2000 лв. В сравнение с другите два сектора, производственият се откроява с най-голям дял на заплатите, надхвърлящи 1500 лв. и 2000 лв – близо 30%.